Svetoslav Chukov

Тъй като имам много познати и помагам на много хора за най-различни проблеми, та имам и такива които преминават от една операционна система на друга или пък такива които се опитват да ползват опен сорс софтуер пред затвореният такъв. Имам сега един приятел който преди не харесваше Линукс, дори и сега не му е много по вкуса, но малко по-малко при него ледът се разчупва и той започва все повече и повече да се приспособява към средата на GNU/Linux. Това което аз забелязвам при него е, че той иска да подходи по начин както би подходил при другата операционна система която ползва. Но, все пак малко по-малко се адаптира. Интересното е, че човека на няколко пъти се отказваше от GNU/Linux поради простата причина, че не му се искаше да се разправя с конзола а съответните графични инструменти не бяха на много високо ниво.

Сега в момента той е пак изправен пред този проблем. Иска да си ползва VPN, но иска това да стане без да му се налага да изчете 2 книги от по 1000 страници как се пуска VPN клиент под Линукс. В същност, нека кажем и каква дистрибуция ползва човека - това е CentOS. Някои хора биха казали “Е какво търси той с CentOS, та това е дистро ориентирано за сървърна работа.” и може би ще бъдат прави. Аз лично го подкрепям, мисля, че CentOS-а му ще му свърши перфектна работа за десктоп. Той  все пак е Community Enterprise Operating а не Community Server Operating System.

Та, този мой приятел се опитва да си пусне VPN-a и човека така се напати от програми и инструменти, че сигурно ще вземе да се откаже и от този си опит. Сега ще обясня и случая:

Значи има много начини, но той предпочита нещо ако може да стане с графичен инструмент. И взима той да пробва NetworkManager. Понеже с него си чатехме и виждам аз, че той нещо изчезна за малко после пак се появи. А това какво било станало, ами той като пуснал NetworkManager и цялата му мрежа паднала. Тоест NetworkManager си e пуснал неговите си настройки които са били по подразбиране тъй като той не е бил пускан до този момент и скапва всичко което е било работещо. При което, този човек каза, че след този момент не иска и да чуе за NetworkManager. То, вярно,  че програмата си е заредила настройките и може би тя не е виновна, но все пак може би има вариант тази процедура да стане по-нежно. Такова унищожаване на интернет, мрежа, адреси, рутинги не е от най-очакваните ефекти които може да иска потребителят. Ето, този потребител вече не иска да пробва отново NetworkManager.

Има и други инструменти които може да се пробват, но общо взето когато един човек преживее такива моменти с няколко програми и той в резултат на това започва да придобива негативно мнение за GNU/Linux. Колкото и да хвалена операционна система с нейната стабилност, производителност, ефективност или сигурност, то като му се случи на няколко пъти някоя ситуяция при която да му се скапят разни неща, потребителят няма да скача от щастие. Най-много да иска да търси някъде прозорец да скочи от него.

Тоест, имам инструменти, те вършат работа, но приемствеността от други инструменти и настройки я няма. Всеки инструмент си работи сам за него си и не го интересува, че пипа по места където може и други инструменти и програми да правят нещо. Още помня моменти когато ползвах OpenSUSE и когато ако променя някой конфигурационен файл ръчно и после се чудех защо нещо YaST правеше неща които не очаквах… А то, това ставаше просто защото самият YaST си е малко капризен и не обича когато някой пипа конфигурационни файлове ръчно.  Поне преди аз това бях забелязал, сега не знам как е положението, може да се е променило.