Та, общо взето освен, че като желязо този UPS е на доста високо ниво и с доста добри характеристики то бих казал, че има и почти перфектна поддръжка за все още “екзотични” операционни системи като GNU/Linux и FreeBSD. Пълният списък на поддържаните такива го има обявен на сайтът на Mustek. Всичко от което се нуждаете за да си подкарате софтуера за този UPS под която и да е операционна система от поддържаните в списъка е на самият диск който се доставя от производителя. Сега ще се фокусираме върху тази операционна система която нас ни интересува - GNU/Linux. В диска ще намерите папката която е за Линукс (то тя си е кръстена така, че няма да Ви се налага да я търсите много ) и в нея има два важни файла наречени  setup.bin и setup_console.bin . Това са инсталаторите като съответно те са графичен и конзолен, и са колкото се може повече уеднаквени така, че да няма много различия в тях. Тоест, спазва се стандарт и това което ще го видите в единият е налично и в другият. Аз лично предпочитам графичните приложения и си избирам графичният инсталатор, още повече. че той е Java базиран а аз много харесвам Java базирани програми. Мисля, че няма смисъл да Ви обяснявам и разглеждам елементарни неща на това какво пише на всеки прозорец. Предполагам, че това което Вас Ви интересува са мнението и заключението на човек който е вече работил и изпитал съответният продукт от колкото сухи обяснения какво пише на разните прозорци. Това последното може да го видите и самите Вие, аз ще се фокусирам върху това да Ви насоча какво да направите за да си доведете до успешен край нещата и да си прецените дали този UPS си заслужава да му станете и Вие собственици или не.

Така, продължаваме нататък.

Ще разгледам графичният инсталатор просто защото той е малко по-проблемен (или по-скоро не бих го квалифицирал като проблемен а капризен) докато със конзолният няма да имате никакви проблеми. Или поне от моят опит с него до сега не съм имал проблеми, но пък за сметка на това срещнах пречки с графичният. Та, да продължим работа.

Този графичен инсталатор стъпва върху Java като производителя си е сложил всичко необходимо му да работи на диска, тоест на Вас не Ви трябва нищо допълнително за да го пуснете. Той си има негови си библиотеки, негови си инструменти и той си прави всичките неща самият той. Но, има едни неща от които той е малко капризен и ако не му обърнете внимание може да се заблудите, че няма да го бъде. Поне при мен инсталатора искаше библиотеката libXp, така, че моля обърнете внимание ако Ви каже някаква грешка то да погледнете дали това не е тази библиотека. Ако е тя просто отворете Вашият любим мениджър на пакети и си я инсталирайте, тя е малка така, че няма да Ви навърти много трафик. :D  В същност, дори и други библиотеки да Ви каже и тях си ги инсталирайте. Поне за сега при мен ми искаше само libXp и за други неща не е казвало, но при много тънки инсталации може да поиска и още някоя и друга библиотека. Сега пристъпваме към следващите стъпки, аз предвидливо съм направил малко снимки с които сега ще Ви демонстрирам какво представлява този инсталатор а също и самата управляваща програма за UPS-а.

Интересно, защо като програмата работи под Линукс е кръстена WinPower?
След като това е версия за Линукс то би трябвало да е кръстена LinPower . Майтапя се, това са леки отклонения с цел да разведря обстановката.

За инсталатор не е нещо кой знае какво, но както можете да забележите хората от Mustek доста са се постарали. Общо взето ако трябва да класирам представянето им и нивото на GNU/Linux поддръжката на техният продукт, то бих им дал пълно 6. Просто, това е първият хардуер който се пуска без особено усилие и има пълни възможности под няклко различни операционни системи. За мен това е продукта номер едно от към поддръжка за Линукс. Имам предвид всякакъв хардуре, независимо дали е платка, външно или вътрешно устройство. За сега мой фаворит винаги са били nVIDIA видео картите които предоставят наистина задоволителна поддръжка, но пък производителността на техните драйвери е доста по-ниска от тази на версиите им за други операционни системи. Е, сега този UPS мога да кажа, че е новият ми фаворит. Той има абсолютно пълни възможности както под GNU/Linux така и под други операционни системи. А той както сами можете да се убедите поддържа доста такива. За мен е дори учудващо, че домашен модел като PowerMust 2000 се доставя с версии на софтуерът си за чисто сървърни операционни системи като FreeBSD, IBM AIX, HP HP-UX и Sun Solaris, дори поддържа и SGI Irix.  Да се чуди човек как евтинко UPS-че от този клас може да бъде от интерес от хора използващи тези ОС-и. Все пак за сървъри хората биха предпочели доста по-мощен модел или пък поне да бъде от доста по-висок клас… Важното е, че Mustek показват, че уважават и имат интерес да зарадват своите потребители.

Знаете ли кое ми прави впечатление? Това, че като че ли този модел е правен за enterprise работа. Правен е така, че да работи и да не спира. Има изключително много опции, може да праща емаили или смс-и ако стане някакво събитие, например отпадане на захранването, авария в самият UPS, претоварване, и още една камара със събития които даже и не ги разбрах какво точно означават. Направен е така, че човек да се чувства спокоен за техниката си. Аз го пробвах в най-различни ситуации и мога да кажа, че съм доста доволен от него. Другото което бих отбелязал е това, че е доста студен. При работа на батерии с натоварване от около 200 вата които идваха от един сървър и един лаптоп, този UPS беше абсолютно студен. Може би при по-голямо натоварване това ще се промени, но нямам повече уреди които да вържа към него за да го пробвам. Има неголям, но пък доста производителен вентилатор който прави доста добър въздушен поток и охлажда устройството много добре. Много съм впечатлен!

В началото когато го тествах си помислих, че направо ще се запали ако го поставя в малкото пространство на бюрото ми което съм му избрал, още повече, че и в тази стая няма климатик, но сега знам, че просто дори изобщо и не трява такъв. Просто устройството е много добре премислено така, че да се осигурява добър въздушен поток със сравнително малък вентилатор който да не бучи като перка на самолет и в същото време да върши работа.

Заключение:

Общо взето това което ще кажа като завършек е, че за мен лично този продукт - Mustek PowerMust 2000 USB P е номер едно като поддръжка за GNU/Linux. Има си перфектно работещи драйвери и софтуер за управление на устройството, този софтуер е в състояние да управлява няколко UPS-a а също така и да извършва мониторинг на други машини вързани към UPS-и също. Тоест с този софтуер можете да имате достъп до цялата армия непрекъсваеми токови източници които имате вързани към компютри при Вас. Това е валидно естествено ако имате компютрите Ви които са вързани с UPS са достъпни от към мрежа. Мисля, че го обясних прекалено сложно и за това ще Ви дам нагледен пример. Имате 10 десктоп компютъра и 3 сървъра, като десктоп компютрите са вързани към 2 х PowerMust 2000 (този модел имат 2000VA  и 1080 W) и като на две от десктоп машините са  ръчнете usb кабелчета за управление на UPS-ите. Така, след това на 3те Ви сървъра имате закачен по един UPS от същият модел. Всичките Ви компютри са работещи в локална мрежа (LAN) и имат някакви си техни IP адреси и  Вие можете да имате достъп до всичките 5 UPS посредством този софтуер наречен WinPower Manager.  Изключително приятно, особено ако имате повечко машини които искат да се обезопасят от към спиране на тока.

Ааа, сега да спомена, понеже много хора си мислят, че това нещо UPS-a е ненужно. Ами преди може и да е било, но сега вече не е така. Може би и самите Вие имате мнение за тока който ни се доставя. Аз самият съм свидетел на притеснителни токови удари и спиране на тока по различно време на денонощието. Това не ми харесва! Не живея в средновековието за да смятам електрическия ток за лукс така, че искам едно единствено нещо - да разчитам, че компютърът ми ще работи без да спира на всеки 3 часа или пък случаен приток на ток с напрежение от 300 V няма да го изпържи. Мисля, че това не е толкова много!  Точно и заради това сметнах, че е по-добре да похарча малко пари за един читав UPS който да работи с любимата ми операционна система от колкото да се моля на фирмата доставяща ми ток да не пуска 300 V напрежение за да не ми гръмне компютъра а също така и още 10 неща покрай него. Е, сега вече съм спокоен за здравето на моята машина. Според тестовете които проведох, този модел UPS издържа 45 мин. при включени 1 сървър който мисля, че консумира към 100 вата и 1 лаптоп който също мисля, че консумира към 80 или 100 вата.  Тоест с около 200 вата консумация този модел издържа към 45 - 60 минути. В същност може да издържи и повече, поради простата причина, че на мен теста не ми беше от най-обективните. Когато батерията му стана на 25% и се включи някаква много обезпокоителна аларма което ме принуди да пусна тока по-бързо щото просто не знаех колко ще продължи това. Така, че най-вероятно 1 час и повече ще си изкара при това натоварване. Все пак този модел е с 2 батерии от по 9 Ah което хич не е малко.

Ето аз вече пробвах OpenSUSE 11.0. И тъй като по принцип ползвам Fedora то много неща ми направиха впечатление как се правят под Сусето и как се правят под Федората. Например:

Какво Ви прави впечатление в пробваната от Вас дистрибуция?

Направи ми впечатление, че ОпенСУСЕ-то е направило огромно развитие в графиката си. Преди беше едно такова еднотипно, докато сега инсталацията макар, че е същата, или почти същата, в графично отношение е дръпнала много напред. Всичко е едно такова лъскавко, заобленко и радва очите. Поне мен ме радва… Друго което ми направи впечатление е, че YaST е усъвремен и има добавени модули като това разширява функционалността му и той все повече се утвърждава като единен инструмент за конфигурация на цялата система.

Друго нещо което ми направи впечатление е разликата между менююто на панела в GNOME и KDE. Обикновено съм свикнал това меню да е сравнително еднакво при различните дистрибуции, че дори и при различни операционни системи. Ето, например дори при OpenSolaris е еднакво с това меню под Fedora. Докато при OpenSUSE 11 е напълно различно. В същност май като го погледна и не виждам с нищо да си прилича на стандартното меню на GNOME. Бих казал, че много ми харесва. Изключително ми е удобно да го ползвам и е много бързо за употреба, някои неща са на един клик разстояние. Харесва ми!

Коя е предпочитаната от Вас дистрибуция?

Fedora

С какво пробваната от Вас дистрибуция е по-добра от останалите и с какво е по-лоша?

Ами според това което аз видях, то мисля, че ОпенСУСЕ има предимство в графичните конфигурационни инструменти. Фактически цялата конфигурация се движи от YaST, нещо което аз смятам, че е изключително предимство. Винаги съм харесвал да работя с единна и цялостна платформа а не с 1000 инструмента всеки от които прави различни полувинчати неща или пък се застъпа като функционалност с другите.

По-какъв начин сте направили нещо и по какъв начин сте направили същото нещо под тази дистрибуция?

Ами във Федора бих инсталирал някой пакет посредством YUM докато в ОпенСУСЕ бих използвал за това YasT. То, в същност, за всичко за което мога бих използвал YaST.

—-

Ако желаете можете да поствате резултатите от Вашите опити тук като коментари на този пост. Или пък ако желате може да ми ги пратите като ЛС в форума http://homelinuxpaper.org/e107_plugins/forum/forum.php или да ми видите от там емаила и да ми пратите емаил.

Не бих постнал емаил тук, понеже сами разбирате, че хиляди ботове оглеждат навсякъде за някои полезен емаил който да напълнят със спам.

Това е нов форум, така, че не се учудвайте от това, че разделите за Софтуер и Хардуер са празни. Те са тези места където всеки един от Вас ще получи помощ. Аз редовно го посещавам, така, че бъдете сигурни, че аз ще помогна на всеки.  Ще помагам на кой с каквото мога.

Надявам се да бъда полезен в тези форуми и Вие да останете доволни.

Заповядайте във форумите.

http://homelinuxpaper.org/e107_plugins/forum/

Сега в момента той е пак изправен пред този проблем. Иска да си ползва VPN, но иска това да стане без да му се налага да изчете 2 книги от по 1000 страници как се пуска VPN клиент под Линукс. В същност, нека кажем и каква дистрибуция ползва човека - това е CentOS. Някои хора биха казали “Е какво търси той с CentOS, та това е дистро ориентирано за сървърна работа.” и може би ще бъдат прави. Аз лично го подкрепям, мисля, че CentOS-а му ще му свърши перфектна работа за десктоп. Той  все пак е Community Enterprise Operating а не Community Server Operating System.

Та, този мой приятел се опитва да си пусне VPN-a и човека така се напати от програми и инструменти, че сигурно ще вземе да се откаже и от този си опит. Сега ще обясня и случая:

Значи има много начини, но той предпочита нещо ако може да стане с графичен инструмент. И взима той да пробва NetworkManager. Понеже с него си чатехме и виждам аз, че той нещо изчезна за малко после пак се появи. А това какво било станало, ами той като пуснал NetworkManager и цялата му мрежа паднала. Тоест NetworkManager си e пуснал неговите си настройки които са били по подразбиране тъй като той не е бил пускан до този момент и скапва всичко което е било работещо. При което, този човек каза, че след този момент не иска и да чуе за NetworkManager. То, вярно,  че програмата си е заредила настройките и може би тя не е виновна, но все пак може би има вариант тази процедура да стане по-нежно. Такова унищожаване на интернет, мрежа, адреси, рутинги не е от най-очакваните ефекти които може да иска потребителят. Ето, този потребител вече не иска да пробва отново NetworkManager.

Има и други инструменти които може да се пробват, но общо взето когато един човек преживее такива моменти с няколко програми и той в резултат на това започва да придобива негативно мнение за GNU/Linux. Колкото и да хвалена операционна система с нейната стабилност, производителност, ефективност или сигурност, то като му се случи на няколко пъти някоя ситуяция при която да му се скапят разни неща, потребителят няма да скача от щастие. Най-много да иска да търси някъде прозорец да скочи от него.

Тоест, имам инструменти, те вършат работа, но приемствеността от други инструменти и настройки я няма. Всеки инструмент си работи сам за него си и не го интересува, че пипа по места където може и други инструменти и програми да правят нещо. Още помня моменти когато ползвах OpenSUSE и когато ако променя някой конфигурационен файл ръчно и после се чудех защо нещо YaST правеше неща които не очаквах… А то, това ставаше просто защото самият YaST си е малко капризен и не обича когато някой пипа конфигурационни файлове ръчно.  Поне преди аз това бях забелязал, сега не знам как е положението, може да се е променило.

Не знам, дали аз съм бъркам нещо или просто тези драйвери си работят там където искат…
След задълбочен поглед от близо се оказа, че в същност драйверите както и графичната програма с която се управлява UPS-а си работят перфектно. Просто аз съм подходил прекалено линуксаджийски. Значи, да Ви разясня в какво точно се е състоял проблема.
За да работи софутерът за контрол на UPS-a се нуждае от правилно работещ агент който установява връзка със устройството. Да, това го знам. Само, че още при инсталацията не се пусна графичната Java инсталираща програма при което по нататъшните ми действия бяха предубедени, че съответният софтуер не работи. А в същност какво се беше случило?

Ами инсталаторът не се пусна поради простата причина, че му липсваше една библиотека която аз като се загледах малко повече и видях, че е libXp.  Това се виждаше с просто око обаче аз сигурно не съм му обърнал внимание понеже липсващата библиотека се казваше libXp. А пък аз като видя нещо дето се казва Xp и бягам на далече от него… Не, майтапя се, просто в тоя момент изобщо не съм зацепил, че без него няма да тръгне. В същност изобщо даже не съм се и заглеждал. Но, това не е важно, важното е, че в последстие аз не успях да си подкарам софтуерът тъй като си мислех, че чисто по линуксаджийски този агент си има конфигурационен файл а той се оказа, че си е чист и “прост” агент който изобщо никакви конфиг файлове не го интересуват.

Само с този агент няма как да се контролира UPS-а, трябва това нещо да се осъществи с графичната конфигурационна програма наречена WinPower Manager, която в същност бих казал, че е доста сполучливо направена. Не е върхът на сладоледа, но пък и самото устройство също не е върхът на сладоледа така, че за тези пари е доста добре. Даже аз съм изненадан, че поддържа освен GNU/Linux също така и BSD а и други операционни системи.

В началото, след първият ми неуспех с този софтуер останах с впечатление, че не работи, но сега вече мога да опровергая това. Софтуерът си работи перфектно! Просто аз подходих малко по-крайно и не изчаках да видя окончателните резултати а прибързах да “оклеветя” хубавият продукт.

Та, искам да кажа, че изключително много харесвам GNOME, а и мисля, че и Nautilus като file manager е доста сполучлив. Поне на мен бих казал, че ми е доста удобен и практичен. Но, има една операция която като се сетя да я правя и ми става лошо. Всеки път като се сетя за нея и гледам винаги да избягам, предпочитам да мисля всякакви варианти със скриптове на BASH  & AWK отколкото да я правя с Nautilus. Това е търсенето на даден фрагмент текст или ключова дума в множество файлове в множество директории. Леле, като се сетя за това нещо и…

Предполагам, че Ви се е случвало да искате да намерите текст или някакво съдържание на нещо обаче да не знаете какво точно търсите и да не знаете къде да го търсите. Общо взето, знаете само, че Ви трябва нещо но не знаете какво е то нито къде да го намерите. Нещо като търсенет с Google, хората търсят с негова помощ, но не знаят какво да търсят точно, не знаят и какво ще намерят, не знаят и какво точно им трябва. Знаят само, че искат да намерят нещо което да им свърши работа! Малко странно, че изобщо хората намират нещо, но в същност точно така работят търсачките. Трябва да намират правилния резултат независимо, че хората не знаят какво точно търсят.

Та, и аз така имам навика да търся разни такива неща от време на време в моя компютър. Ето например, наскоро (това е случката която стана повод да напиша това) ми трябваше да намеря в кои файлове в няколко папки имам файлове съдържащи един текст.  Тъй като ползвам GNOME и първоначално пробвах с него. Да Ви кажа честно никога не съм разбирал как се действва с тези плюсчета и минусчета които ги дава при търсенето Nautilus. Един път даже търсих нещо и съм си пуснал музика, слушам си аз, и по едно време се усещам, че нещо търсенето продължава прекалено много време. И тогава Nautilus беше тръгнал да обхожда целият ми диск… та не знам какво и къде съм слагал плюсчета ама така му бях указал да търси, че 5 мин след това и още нищо не беше намерил…

Така, да се върнем на съревнованието между Nautilus и Konqueror. Пробвах аз да използвам за своето търсене Nautilus, но така и не се получаваше нищо. Общо взето, мисля, че проблема е в това, че той не дава такава свобода на търсене каквато аз видях при Konqueror. Konqueror много наподобява на една друга търсачка в една друга операционна система. Но, това което ми хареса е, че той успя доста бързо и ефективно да ми намери това което исках - да намеря всички файлове в една папка и нейните под-папки който съдържат даден текст. С Конкуерор осъществих задачата за по-малко от 1 мин. Като 30-40 сек. траеше само търсенето. Изключително лесно и просто е направена търсачката и е много удобна за употреба. Поне на мен ми е много удобна. Подходът при Nautilus също не е лош, дори мисля, че също е много сполучлив само, че опцията да направя това същото нещо там с такава бързина просто липсваше.

Така, че поне за сега Konqueror срещу Nautilus = 1: 0 в полза на първият.

Направо се учудвам как толкова много производители произвеждат разни неща с полу или почти без поддръжка от техният софтуер. Значи, разбирам производителя да има предпочитания към дадена операционна система, разбирам той да се стреми да прави софтуер само към 1 или 2 или няколко операционни системи и да игнорира другите, но това което не разбирам е когато производителя няма читав софтуер за нито една ОС. Е, добре де, защо тогава го продава този продукт изобщо? Ето сега аз си закупих UPS, доста хубав модел - Mustek PowerMust 2000 USB P, и бих казал, че като желязо наистина съм доволен от него. Това по го преценявам е, че е доста тежичък и масивен, а има и стилен външен вид. Така, като за желязо е екстра, обаче софтуерът за управление на това нещо е просто… уф, направо не знам как да го квалифицирам. Просто е някава уникална приказка. И то не само под Линукс, не само под Федора, а под всичко, под всичките операционни система е все същата история. Не знам, този производител защо изобщо го е пуснал това нещо като то просто не работи.

Е, все пак, още в началото като видях, че софтуер е минал покрай значението на думата софтуер (може пък да са кръстили това нещо записано на диска като софтуер просто защото дисковете са били в една стая с някакъв истински софтуер за UPS ) и разузнах по нета как да го подкарам по някакъв заобиколен начин. Заобиколен начин се намери, да, и той хич не беше лош, оказа се, че както и при автомобилите така и при UPS-ите май има само една марка - APC.

И точно софтуерът направен да контролира APC можеше да контролира и доста други. Не знам как става това, все пак аз поне си мисля, че всеки производител би трябвало да си има разни хитринки и тайни в контрола, но важното е, че става. Поне от това което прочетох по нета би трябвало да стане, но се борих доста време и още не съм го пуснал.

Сега да Ви спомена и кой точно софтуер съм пробвал и кое е станало и кое не. Значи, софтуерът е опен сорс проект и се казва APCUPSD. Според много хора това е доста приличен демон с драйвери а също и графична програмка за управление на UPS-и APC, но според доста хора а и според много от коментарите в нета, този apcupsd би могъл и в повечето случаи наистина контролира успешно и други UPS-и. Едно е сигурно, аз наистина се убедих, че тази програмка и демон са доста добри. Дори съм приятно изненадан от графичната програма, просто си личи, че човекът който я е създал доста се е постарал а и доста е разбирал. Но, до тук са хубавите новини, лошите са, че отново не сполучих поради някаква незнайна причина за мен. Демонът apcupsd постоянно даваше това:

apcupsd (pid  8261) is running…
Error contacting apcupsd @ localhost:3551: Connection refused

Не успях да разбера защо, но ето сега идва хубавата и приятната част. Проектът е опен сорс, и позволява човек да погледне вътре и да види какво не е наред. По-принцип доста рядко  съм се заравял в какъвто и да е код на проект, но сега не само, че ми се налага, но и го желая. Все пак искам да си подкарам моя нов UPS по някакъв начин а и не мисля, че контролът на един такова “просто” устройство е кой знае каква голяма работа.

Но, ще видим как стоят нещата. Важното е, че аз имам желание да се закопам в този сорс код и да открия причината, за да не иска да работи при мен а и другото важно нещо е, че цялата работа ми доставя удоволствие. Да си кажа честно май това е за пръв път когато подобно закопване ми е приятно… Сега вече разбирам защо много хора като нямат какво да правят и за заравят в някакъв код на техен проект, просто удоволствието е изключително голямо. Май ще взема да пиша драйвери съвсем скоро…

Общо взето това което обясняваше човекът беше, че за един счетоводител е много трудно да си върши работата, защото не знае кога ще го настигне някой вирус и няма да му докопа я сметка я някоя парола за нещо. В крайна сметка този въпросният господин обясни, че е добра идеята да се ползват 2 компютъра - един за чисто счетоводни дейности който не е свързан в нета и друг на който да си върши някаква друга работа счетоводителят.

Е добре де, хора защо не ползвате 1 компютър, но с операционна система която не е уязвима за вирусите и червеите?
Въпрос на навик сигурно…

Аз лично ако бях счетоводител или финансист бих предпочел да разуча някаква нова ОС с която да съм сигурен, че никой червей или друга гадинка няма да ми открадне сметките от колкото да си използвам старата и да треперя дали утре сметките няма да са ми източени…
Но, явно това пак си е въпрос на навик…

Първо, да спомена, че трябва да си свалите последната версия на програмата от сайта на Warehouse Open. Това е почти задължително предвид малките проблеми до които достигнах при първият си опит да пусна тази програма. Общо взето, тогава се стигаше до Segmentation Fault още при стартирането на инслацията. Не знам каква беше причината, но като гледам сега е отстранена. Така, че моля, изтеглете си последната налична версия от сайта и се молете тя да тръгне.

Програмата има доста приятен инсталатор. Да, знам, че Вие всичките сте линуксаджии и предпочитате RPM или DEB пакети, но какво да се прави в този случай се налага да се ползват разни други инсталатори. Лично аз нямам нищо против това да е с инсталатор програмата. Според мен е доста удобно, но пък като, че ли стандартният начин чрез пакетите е може би за предпочитане. На мен ми харесват и двата начина. Надявам се съвсем скоро да има налични и пакети. И то не поради друга причина а защото аз имам намерение да създам такива, или поне имам намерение да създам такива за Fedora и Mandriva.
Така, че съвсем скоро ще има налични пакети за тези две дистрибуции.
Сега ще Ви покажа как изглежда инсталацията на тази програма.

Интересно за мен беше това, че използва Mono и GTK# a aз съм голям фен на GTK+ и тъй като GTK# се базира на нея то аз бях дълбоко заинтересован да видя нещо писано на него. Отдавна съм слушал за Mono и общо взето ако трябва да избирам между програма писана на Mono/GTK# и PyGTK със голямо удоволствие бих избрал второто. Просто дори и мисълта, че чрез моята употреба на Mono мога да допринеса за по-високото разпространение на Mono  и от там превръщането му в заплаха за GNU/Lunux и GNOME ми убива всякакво желание да го използвам.

Но, все пак като гледам вече доста време мина от както го пуснаха Моно-то и доста програми бяха написани за него и за сега не виждам да се е превърнал в кой знае каква голяма заплаха.
По-скоро си седи на същото място, там където си беше и преди 2-3 години. А и още повече, че GNU/Linux и GNOME се развиват толкова бързо, че едно усилие като Mono доста трудно може да укаже каквото и да е било въздействие. Ако евентуално това стане, не се и съмнявам, че доста хора ще бъдат сериозно ангажирани да го спрат. Поне за сега не виждам Mono да е станал заплаха Линукс, но пък това не пречи в бъдеще да стане, разбира се.

Така, сега да се върнем върху обекта на нашата статия - Microinvest WarehouseOpen. Проекта заслужава поздравления за това, че хората от Microinvest са се “осмелили” да отворят този продукт и да се опитват да го разработват под лиценза GPL. В същност, няма нищо за осмеляване, но тъй като всякакви такива “софтуерни трикове” са непознати в България и за това е малко странно цялото това начинание. Повечето фирми не признават отворения код и не признават нещо различно от една наша много добре известна фирма, разработваща един продукт с името на едни строителни отвори за проветряване (тоест прозорци ).

Та, аз лично съм много заинтригуван от продукта, и сигурно в бъдеще време трайно ще започна да го ползвам.  За сега само съм му хвърлил един поглед само колкото да се запозная с него, но в бъдеще ще му отделя специално внимание.

Конфигуриране на външни мултимедиини устройства.

Конфигуриранет на камери.

Някои интересни опции в Nautilus

Livna конфигуратор за Вашият екран.

Бързи бутони и клавишни комбинации.

Клавиатурни езикови настройки.

Кратка разходка из GNOME панелът.

Стартирайте конзолни команди директно от Вашият десктоп!

Как да добавим програми които да се стартират при стартиране на GNOME.

Направете десктопа си готин!

Как да управлявайте Вашите GPG кроптографски ключове.

Как да сменим десктоп тапета ни?

Използвайте шрифтовете които Ви харесват.

Как да създадем нов потребител чрез GNOME.

Добавете нови аплети към Вашият панел.

Скрийнсейвърите в GNOME.

Как да управлявате разделителната способност на Вашият монитор.

Е, на много места споменавам Fedora, и на много места това което се казва в клипчетата не съм споменал, че може да се ползват и от други потребители на дистрибуции, но аз мисля, че това е повече от ясно. Така, че гледайте клипчетата и не берете грижа дали ползвате Федора или не. Просто знайте, че каквото и да е дистрото, те ще са от полза за Вас.

Направете Вашата Fedora по удобна, част I

Направете Вашата Fedora по удобна, част II

Описва как да направите инсталираният си десктоп по-удобен. Покрива GNOME десктоп мениджъра. Може да се ползва от хора които не ползват Федора, но пък ползват GNOME. Важи за GNOME.

Как да използвате Gnome DayPlanner за да си планирате своите задачи за през деня, част I

Как да използвате Gnome DayPlanner за да си планирате своите задачи за през деня, част II

Показва чисто, просто и ясно как да използвате DayPlanner. На много натоварени хора може да им е от полза, а пък за тези които не са толкова натоварени, но пък имат много разнообразни и хаотични задачи, то може да им оправи хаоса. Всичко си зависи до човека и правилното използване на DayPlanner.

Това е една много удобна програма с не чак толкова много възможности като K3B, но пък за сметка на това има голямо предимство - удобството. Аз, като мързелив човек, гледам да си пестя времето и обикновенно предпочитам да използвам програми които ми вършат необходимата работа без допълнителни усилия. А когато това става бързо, лесно и ефективно е най-добре.

В същност, и K3B и Brasero, както и повечето други програми за печене на дискове ползват едни и същи конзолни програми, и вършат една и съща работа. Разликата е единствено в допълнителните плюсове и възможности които, да кажем K3B може да направи а другите алтернативни програми не могат.
Предимството на Брасеро е именно в удобния графичен интерфейс и в това, че е GTK+ базирана. Но, последното предполагам ще Ви е от полза ако ползвате GNOME и не желате да имате още една купчина библиотеки от KDE също заредени, все пак и те бинарен код носят, и те памет хабят.

Тогава ползвах QEMU, много добра програмка, наистина съм много доволен от нея. А след като се появи и QEMU Launcher останах още по-доволен. Аз винаги съм си харесвал хубавите графични инструменти, и съм търсел начин да използвам такива, ако те са налични. Но, преди известно време започнах да ползвам VirtualBox. Именно и за него сега ще Ви разясня как стоят нещата. VirtualBox има освен голям набор от конзолни програмки за управление на виртуални машини, но има и графичен инструмент който се ползва също. Дори по подразбиране е графичният инструмент.
Това е и поводът да пиша този пост. Колкото повече го ползвам, толкова повече го харесвам. Това което бих изтъкнал като негово предимство е това, че предоставя пълни възможности на създадената виртуална машина. Възможности като мрежа, звук, графика, входно-изходни устройства.
Нещот,о което лично мен ме впечатли е много лесното управление на мрежата.

Да, представим една примерна ситуация:
Значи, имате си Вие една създадена виртуална машина с някаква линукс дистрибуция инсталирана на нея и искате да си пуснете мрежа. Във “Виртуалната Кутия” това става много лесно, като просто се кликне на един бутон и вече мрежата е готова и работеща. При това мрежа която е вързана с интернет, интернетът който Вие ползвате на вашия хост компютър.  Това е важно за мен поради простата причина, че когато ползвах QEMU, ми трябваше доста време за да си пусна интернета на машината. И когато осъществих нещата толкова лесно и просто с VirtualBox просто останах възхитен. Нека сега да Ви разясня как стават нещата там.
Това се осъществява посредством NAT на виртуалната машина. Това е нещо което е хубаво и удобно, но това което ми хареса на мен още повече е наличието на вътрешна мрежа, а също така и възможността на виртуалната машина да бъде вързана посредством виртуален интерфейс към реалният такъв на Вашата машина.

Тоест с прости думи, можете да вържете мрежовият интерфейс на виртуалната машина към Вашият мрежови интерфейс на хост компютъра Ви. Или с други думи, ако имате eth0 на хост компютъра Ви то може да го обвържете с eth0 на виртуалната машина. По такъв начин може да пуснете виртуалната машина да “излезе на вън” и да се вижда във вашата локална мрежа. Много е удобно и ефективно ако искате да пуснете малка машинка с някакви услуги която да е изолирана от Вашият хост компютър.

Това не е нещо ново или неосъществимо с другите виртуални машини, но това заради което аз Ви казвам за VirtualBox е именно лекотата на управление на тези неща. Всичко става с няколко щраквания, и е изключително лесно и удобно, и то още повече ако сте обикновен домашен потребител. Мисля, че и именно VirtualBox е създаден с тази цел - да бъде удобен за хората без опит и хората които не са специалисти а просто искат да си свършат работата без да се налага да изчетат 3 тухли от по 700 страници с теория на виртуалните машини и тяхното действие.

Едно от най-интересуващите ме дистрота е Мандрива. В същност мисля да съм откровен и да кажа, че Федора, Мандрива и ОпенСУСЕ са най-интригуващите ме. Но, от известен период от време насам ОпенСУСЕ съм го малко занемарил, а и политиката на компанията стояща зад него не ме стимулира особено да го използвам.  Но има една друга OSS GNU/Linux приятелски насочена компания която се опитва да прави всичко възможно да оцелее но държаща на своите принципи и отстояващи интересите и на GNU/Linux и нейните. Тази компания стои зад една от доста симпатичните за мен дистрибуции - Mandriva.
Mandriva е доста хубаво дистро, аз много пъти съм си го инсталирал на компютъра, но така и не стигнах до постоянна инсталация. Общо взето малко след като инсталирах винахи съм я махал, просто Fedora ми допадаше повече.

Но, това беше положението до днес. Днес, реших пак да пробвам Mandriva като този път останах повече от очарован. Просто мога да кажа, че тази дистрибуция прави огромен напредък в последната си версия (2009). Версията която си инсталирах аз беше 2009.0 и промените направени си личаха още с началните няколко екрана на инсталационната програма. Просто…. съм много очарован, и много доволен от развитието на нещата с това прекрасно дистро. По едно време се тревожех, че Mandriva няма да прескочи трапа, но сега като виждам резултата и ми става ясно, че тя още дълги години ще радва потребителите си със своето присъствие.

Така, искам да изясня методиката на моите експерименти с други дистрибуции. Първо, аз не напускам никога Fedora-та, използвам винаги виртуални машини. Моят предпочитан продукт за виртуална машина е VirtualBox. Изключително много е добър и съм във възторг от експлоатацията с него. В предишните версии Mandriva имаше малки проблеми със VirtualBox, по скоро имам предвид, че не можеше да възпроизведе звук, производителността също беше драстично намалена… просто имаше някакви конфликти. Но, сега със последната версия която пробвах (Mandriva 2009.0) всичко е прекрасно. Звук има та ще ме проглуши направо, производилтеност толкова висока, че едвам удържам лаптопа да не литне във въздуха
Това което аз поне забелязвам е подобрена хардуерна поддръжка и усъвремен графичен дизайн на Mandriva Linux Control Center. Него са го пипнали доста, станал е по красив и по удобен.

Ако сте нов потребител и искате да мигрирате от друга операционна система към GNU/Linux бих Ви препоръчал да изберете Fedora, Mandriva или Ubuntu. Те общо взето са най-напред с материала при десктоп потребителите. Особено много бих Ви препоръчал Mandriva, тя има множество графични инструменти за конфигуриране и има конфигурационен център за настройка на операционната система наречен Mandriva Linux Control Center.
Много ще Ви хареса ако сте току що прохождащ потребител на GNU/Linux!

Нищо, че аз съм федораджия то аз се интересувам и от други дистрибуции и също обичам да експериментирам с тях. Всеки човек има негови си вкусове и предпочитания, затова има и толкова много дистрибуции - за да има за всекиго по нещо.

2.Малко технически данни

3.Сравнителна характеристика или “сега ще видим кой-кого”

4.Обзор

Цели:

Какви са ни целите? Ами, най-общо взето да съпоставим няколко избрани от мен файлови системи и да раберем всички ние коя файлова система как се представя. Това е въпрос който винаги стои под избор особено когато предстои взимане на решение за голями масиви от данни. Обикновенно хората в повечето случай залагат на файловата система с която най-много са запознати но има случай когато те желаят нещо повече или пък изборът им по подразбиране не ги задоволява. Ето точно за този случай е следващата статия. За хората които се чудят каква файлова система да изберат и им трябва някакво сравнително решение или характеристика в “бойна ситуация” която да покаже предимства и недостатъци на всяка една файлова система.

Малко технически данни:

Да, разбирам, че хората искат резултати, разбирам, че всички Вие искате да пристъпим направо към сравнението и сигурно хич не Ви интересуват технически данни но аз ще Ви ги предоставя. И веднага ще обясня защо. Защото на базата на основните технически данни(те наистина ще са основни, нямам намерение да Ви “открехвам” за каквито и да е тънкости ) Вие ще можете да съпоставите и разберете резултатите от проведените от мен тестове. Иначе ако я нямате тази информация просто ще “зяпате” без да разберете зад името на тази файлова система какво стои и с какво се характеризира тя. В същност аз не смятам да обяснявам точно с какво се характеризира тази или онази ФС (файлова система), това което имам като намерение е да Ви запозная с тях с няколко думи в които да изкажа предимно моя коментар.

Винаги съм смятал, че коментар и мнението на човек който ги е пипнал нещата е по-доброто нещо и е за предпочитане от колкото сухи приказки за възможности на едно нещо на хартия. То на хартия са лесни нещата. Аз на хартия съм учен-изследовател работил в строго секретна лаборатория намираща се в една от обикалящите совалки в орбита покрай Земята. Но, това е на хартия, така, че на хартия много неща могат да се напишат, много неща могат да се твърдят но е важното реалният резултат. И ето сега аз ще Ви го дам, като ще споделя с Вас моето мнение за всяка една файлова система и как аз ги виждам нещата при нея. Всяка една от тях си има и предимства и недостатъци, няма идеална към която да кажете, че ще Ви свърши работа на 100%. че и отгоре… няма такава. Всяка има определени възможности и Вие преценявате до колко тези възможности задоволяват Вашите потребности.

ReiserFS

Това е много добро решение за хората които искат високо надеждна файлова система, която да издържа на голямо натоварване. Известна е с това, че е много стабилна и много добре се оправя с разни непланирани прекъсвания на ток или други аварийни ситуации. Действително, да Ви кажа колкото пъти съм имал токови удари или пък е спирал тока и компютърът ми се е рестартирал то винаги тази файлова система е спасявала положението. Вярно, че файл-систем проверката преди да се стартира компютъра е доста дълга но пък колкото такива случай съм имал и никога не съм имал проблеми с скапани или загубени файлове. Това е което мога да кажа като плюс за нея, това което минус е, че все повече хора не я ползват поради разни неприятни случки с главният и разработчик и ръководил на проекта – Ханс Рейзер.

Другото което е, че поради обстойната проверка не е много подходяща при голями обеми на файловата система. Тоест ако имате storage сървър и файловата система е с големина 5Тб то не Ви препоръчвам ReiserFS за него. Предполагам, че ако стане нещо непредвидено и се скапе нещо то времето за проверка ще е изключително голямо…

JFS

JFS са една от любимите ми файлови системи. От работата си с нея мога да кажа, че проявява истинските си възможности едва при голямо натоварване. Поне аз при обикновенни тестове не усещах да е нещо кой знае колко повече от другите но като пуснах едни доста по-висок клас тестове и веднага си проличаха предимствата й. Все пак бих отбелязал и няколко минуси. Първият е в това, че от към опции на mkfs.jfs е малко бедно а и като цяло е малко по-ограничена от към пластичност. Но това е нещо което е почти без значение.

XFS

XFS е просто една малка магия. Това е любимата ми файлова система, но с нея трябва много да се внимава. Тя е направена с една единствена цел – висока производителност при високо натоварване. При ниско натоварване най-вероятно нищо няма да усетите. А и не става на въпрос само от натоварването а и от скалалируемостта й. Просто XFS е създадена да се скалалируема и ефективна при голями обеми от данни. Трябва да знаете, че едно от най-голямите й недостатъци е това, че е малко “крехка”. Тоест ако я ползвате на домашния си компютър и изгасне ток и Вие нямате UPS, то да загубите данни е доста вероятна ситуация. Наистина вероятна, при това доста по вероятна от която и да е друга ФС.

Ext3

Несъмнено много хора познават тази фс. Тя е най-разпространената и повечето от дистрибуциите я приямат по подразбиране при инсталация. Наистина и аз бих се съгласил, че това е действително една от най-добрите фс. Тоест, ако не Ви се разправя да трошите време в проучване на най-добрата фс и не Ви се иска да се занимавате с “глупости” то направо я изберете нея, уверявам Ви, че няма да сгрешите. Но, все пак трябва да знаете, че Ext3 е направена по време през което не е имало чак толкова огромни ресурси които имат сегашните компютри. С други думи може да я ползвате, но все пак ако ще я слагате на storage от 10Тб примерно, то бих Ви препоръчал да обърнете внимание на XFS или ZFS. Последната не я знам до колко е налична поддръжката й за GNU/Linux но, според информация от един познат който ползва ZFS, това е Файловата Система.

Аз обаче, няма да Ви я представя сега просто защото нямам налични възможности да форматирам някакъв дял на компютъра ми, а и не съм сигурен, че изобщо бих могъл при тази поддръжка от страна на GNU/Linux.

Сравнителна характеристика или “сега ще видим кой-кого”

Дойде време да размахаме знамената и да пуснем избраните файлови системи да покажат коя е по-напред. Мисля, че няма нужда да Ви отегчавам с излични обяснения за графиките. Аз самият никога не съм ги чел а и предполагам, че на Вас ще Ви е по-интересно да насочите вниманието си върху самите графики.

Тестове за трансфер на 2GB файл с големина блока 4096 и 1024. Моля, обърнете внимание на големината на блока, както ще забележите от графиките, това има огромно влияние върху производителността на файловата система. Също така и много други неща също оказват влияение, но хайде за сега да се спрем върху големината на блока.

Идва мястото и времето да погледнете и мулти-нишковите тестове с натоварване което се доближава до реална ситуация. Не е точно реална ситуация, защото все пак си е синтетичен тест но може да си направите поне основен поглед. Отново, тестове с блок големина 1024 и 4096, то си пише кой тест с каква спесификация е. Надявам се, да е ясно и нагледно представяното и ще Ви е интересно да проследите как варира като характеристика всяка една файлова система.

Тъй като искам да “стопя лагерите” на файловата система то Ви предоставям и един малко по-тежък тест с още по високо ниво на конкурентни процеси пишещи по диска. Пак отново Ви предоставям тестовете с 1024, и 4096 големина на блока. Докато минаваха тестовете наблюдавах святкането на лампичката на хард диска. Много е приятно…

Обзор

Ще Ви направя лека съпоставка и обобщение на показаните резултати. Общо взето няма файлова система която да е най-добрата и да върхът. Просто няма такава. Файловите системи имат определени качества и Вие определяте доколко тези качества се вместват във Вашите потребности. Аз още в началото споделих какво е мнението ми за всяка една от тях на базата на моя опит и изпитани неприятности. Би трябвало да знаете това, че основната работа, тоест съхранението н а Вашите файлове, може да го направите със всяка една от тях. От там нататък дърпате една от тях за ушите гледате я какво може ако не Ви харесва пак дърпате една за ушите и така нататък. Пак казвам, ако използвате компютъра за нищо повече от десктоп то всяка една файлова система ще Ви свърши работа. Дори можете да избегнете и избора, защото Ext3 ще Ви свърши чудесна работа.

Може би много от хората си мислят “Е, какво пък толкова връзваме 2 диска в RAID1 и ако умре някой от дисковете просто го заменяме.”, да принципно е така. Но, защо трябва да чакате до последния момент? Защо трябва да чакате докато стане напечено положението и се скапят нещата а не се справите със ситуацията навреме? Аз мисля превантивните действяи са адекватни и удачни от това на момента да спасявате положението. И то обикновенно в такива ситуации всичко се скапва и от Вас се иска бърза реакция. Аз примерно не съм бърз човек, аз действам бавно но сигурно. При мен не може да изгори диск сега, просто защото аз знам как да установя дали даден диск ще изгори в близко бъдеще и дали изобщо ще имам проблеми с него. Просто си имам методика и си я спазвам, при мен нещата са подредени и следвт тяхното логично развитие. Всичко на този свят си има някаква логика и се развива по някакъв начин и всичко е подчинено на някакъв алгоритъм на действие. Няма е така случайно възникнали събития, не може здрав, читав диск да даде дефект и да затрие информацията на него, просто ей така. В същност може, ако Вие му позволите, ако Вие не можете да установите какво се случва с този и пренебрегнете един куп сигнали направени за да Ви информират превантивно за задаващи се неприятности.

Така, да започна с реалната работа най-после!  Може да Ви се струва, че малко прекалявам с обясненията (и то безсмислени обяснения), но в същност това което споделям с Вас е задължително да се знае. Задължително да се знае, ако искате да си спасите диска и да си спестите неприятности и загубено време, ако тези неща не Ви интересуват, то и май статията ще е неползотворна за Вас…

Е, най-накрая пристъпвам към работата… Първо, за да установите текущото състояние на дисковете си Вие трябва да пуснете няколко вътрешни тестове които ще направят анализ на дисковете. За целта аз използвам един инструмент наречен smartctl . Може би много хора го знаят и го използват. Това което аз ще Ви покажа е не как да си използвате този инструмент а как да го използвате ползотворно и да разбирате това което Ви казва той. А, и разбира се аз няма да се спра само на него но ще обходя и някои други. Общо взето ще Ви покажа това което аз научих с доста ровене по нет-а и доста четене на документи.

За да разберете състоянието на Вашия диск(ове) изпълнете това в конзола с роот достъп:

smartctl -a /dev/xxx

По такъв начин ще разберете основна информация за диска. Обърнете внимание на колонките VALUE WORST THRESH и погледнете дали някой от редовете със стойности от THRESH не се е изравнил с VALUE . Ако се е изравнил това значи, че нещо не е наред. По-долу ще Ви обясня какво да правите а сега ще Ви постна самият изход от това което се показва при мен.

Не си мислете, че това, че сте получили тази информация е нещо голямо. Това е най-елементарното инспектиране което може да направите и трябва да направите. То не Ви гарантира нищо. В повечето случай твърдите дискове гърмят при абсолютно перфектни стойности на по-горната таблица.  Но, все пак това е някаква информация която може да е жизнено важна в определени ситуации. За това аз редовно си я следя. Тя няма да ми помогне много но тези параметри могат да покажат задаващ се проблем.

Сега ще Ви разясня какви точно проблеми  и дефекти можете да хванете с горната информация. Да изясним първо какви са типовете проблеми при твърдите дискове, тоест типовете повреди поради които те умират. Първо - механични повреди И второ: електрически.

Ако има механични повреде то обикновенно те се носят от твърдия диск определено време преди той самият да “даде фира”. Примерно дискът ще започне да Ви щрака, вие, или пък дрънчи озвестно време и след това ще умре. Като в повечето случай (ако дори не и във всичките) ще започнете да усещате поява на “лоши” сектори и загуба на файлове. Може да усетите намаление на производителността а също така и затруднено записване и четена на файлове и директории. Примерно при запис или четене на файл понякога ще Ви казва, че има I/O Error а понякога всичко ще си е наред. Общо взето преди да започне да си отива дискът ще забележите, че Ви липсват файлове, появяват се грешки, може дори да Ви забива компютъра.

Така, този тип проблеми (механичните) може до някъде да се установи превантивно с наблюдение на параметрите които се показват от изхода на по-горната команда която Ви показах. Общо взето, ако има проявяващ се дефект в механиката ще се отчете. Или поне би трябвало да наблюдавате изменение на параметрите. Има ли изменение, това би трябвало веднага да Ви сигнализира, че нещо става. И Вие трябва да имате веднага в предвид това. Но, естествено изменение на тези параметри не означава, че веднага на секундата твърдия Ви диск ще си замине. Ще мине време… примерно 1,2 минути преди това да стане.

Не, майтапя се. Промяната на параметрите Ви казва, че нещо става с диска и Вие трябва да го държите под око. Евентуална загуба на устройството може да стане след 1 месец, 3, 6 дори 12 месеца след като сте го видяли. А може така да си изкара няколко години. Всичко зависи колко агресивно се променят параметрите.  Трябва да Ви е ясно, че ако всеки ден параметърът Seek_Error_Rate се променя с няколко единици, ситуацията е сериозна. Но ако този параметър се промени с +1 сега и след това 3 месеца параметърът си е същия то значи не е болка за умиране и може да сте спокойни. Все пак не Ви казвам да наблюдавате точно определени параметри по простата причина, че те всички са важни. Абсолютно всички. Единствения параметър който постоянно се движи на горе и на долу това е температурата. Тя е индикатор за това каква е температурата на диска, като Вие трябва да се стремите като видите прекалено високи стойности (примерно 60 градуса) да реагирате на време и да имате на предвид, че на диска му е прекалено топло. Тоест най-вероятно трябва да помислите за оптимизация на въздушния поток в кутията или пък за приток на свеж въздух който да обтича този диск.

Така, продължаваме нататък с по-серизните действия. Предполагам, че споменах още в началото, че дисковете(повечето) имат техни вградени вътрешни начини за тестване и установяване на текущото им състояние. Според мен а и според много други хора тези тестове са един от най-надеждните начини за установяване превантивно какво ще Ви се случи с диска (единственото което не може да се установи е ако се ядосате и ударите диска от пода. Тази ситуация няма предвиждане. )

Това което може да Ви насочи дали Вашият хард диск е на път да се пресели във вечните ловни полета е периодично тестване със вътрешните тестове на диска. Ако някой от тях даде failed значи нещата са зле и Вие трябва да се замислите за подмяна на диска. Просто и ясно, ако през определен от Вас период от време(примерно всеки ден от 18:00) се пуска тестът и прави анализ на диска Ви, след което ще запише лог който ще Ви даде информация доколко е здрав този диск. Ето сега ще Ви разиграя примерна ситуация:

/usr/sbin/smartctl -t short /dev/sda

Чакам около 2-5 минути да завърши теста, и правя това:

/usr/sbin/smartctl -t long /dev/sda

Тук чакам доста по-дълго. Според дискът който имате може да чакате дълго или по-дълго . Общо взето програмата ще Ви каже за колко време ще мине теста. При мен на единия ми диск минава за 30 мин а на другия му трябва малко под час - 50 мин. Като прецените, че времето е минало изпълнете тази команда:

/usr/sbin/smartctl -t conveyance /dev/sda

След което пак чакате докато времето което Ви е казала програмата, че ще е необходимо изтече и накрая за да видите резултатите направете това:

/usr/sbin/smartctl -l selftest /dev/sda

Естествено може да я изпълните когато си искате, но просто няма да видите резултатът от Вашият тест.

Така, само да допълня нещо. Като казвам “изчакайте”, това не означава, че трябва да спрете всякаква дейност на компютъра и да чакате. Това означава, че след толкова време ще Ви се изпълни тестът, а през това време Вие може да си работите на компютъра независимо от задачата която правите на него. Тоест, дори можете да натоварвате дисковете с нещо. Все пак имайте на предвид, че тази програма е направена и във версия за демон който сам си следи кога да пуска тестове на дисковете и Вие дори и няма да разберете, че някакви тестове минават. Това което аз единствено забелязвам при пускане на такъв тест е, че дискът ми вдига доста висока температура независимо  от това какво е охлаждането му. Подозирам, че може да е бъг или недомислица на самият диск. Защото охлаждането ми е доста сериозно и в абсолютно никакви други ситуации не съм виждал да вдига такива температури. А аз си знам как го ползвам…

Ето го резултатът от теста ми:

=== START OF READ SMART DATA SECTION ===
SMART Self-test log structure revision number 1

Всяко едно устройство има ограничен брой записи за лог от тестове, така, че само последните няколко ще Ви се покажат при изпълнение на горната команда. В същност, ако трябва да съм точен, се пази лог от 21 теста, или поне при мен е така де.

Следващият път ще Ви покажа как с помощта на други инструменти да се справяте с лоши сектори на диска Ви и да направите автоматично наблюдение на диска Ви, така, че когато стане нещо с него да Ви се праща емаил с лог от това което е станало.

Но аз съм изключително много заитригуван от него защото вгражда в себе си възможности които аз отдавна съм искал да осъществя и съм ги осъществявал но по други начини. Крайно време беше да се появи такова нещо като Rush, просто защото заплахите компютрите са толкова много вече и все повече се увеличават, че направо човек ако знае за всички тях то изобщо ще се откаже да използва компюът или пък точно обратното - ще е силно мотивиран да се бори с тези заплахи.
Така, че аз съм силно заинтригуван от Rush и ще го пробвам да го видя как е. А след това ще Ви съобщя и на Вас да знаете какво може да очаквате от него и до колко може да Ви бъде полезен.
И естествено тестовата среда ще бъде Fedora.

Та, имам си аз отдалечен достъп до сървърът ми и си го ползвам най-редовно без никакви проблеми. И то имам пълна свобода на действие, мога да правя доста неща които да сринат машината. Ето едно лесно изпълнимо нещо - ако искам да “отсвиря” сървърът просто пускам една конзолна тестова програма която обикновенно се ползва за тестване на производителността на машината. И при положение, че сървърът е доста натоварен и при пускане на такава също високо натоварваща програма и става весело, много весело…  Общо взето компютърът си е жив но е почти нереагиращ просто заради претоварването на което е подложен. Или пък мога да пусна един експлойт и да се опитам да хакна моята собствена машина. Варианти много.
Е, това е до момента в който написах ето тази магическа фраза в моята конзола setenforce 1

Това е магическа фраза която може да прави много неща. Може да Ви направи щастлив, може да Ви сготви обяд, може да Ви приготви и кафе…
В същност, не.  Може да прави едно единствено нещо, но пък го прави много ефективно и дори само с това нещо ще останете много доволни от него - може да Ви обезопаси компютъра така, че да е непробиваем (от мен да мине - почти непробиваем, допускам, че са възможни ситуации в които комютърът пак да “клекне” )
Но пък ако искате да прави и по-горе изброените неща в допълнение към SELinux, може да си назначите и секретарка, тя ще Ви направи кафето, а може би  ще се почувствате и по-щастлив

Така, сега да се върнем към сериозната част на нещата. С тази команда setenforce, активирате SELinux, при което той от текущият момента нататък почва да пази компютърът Ви. Естествено за да се справи добре с задачата по опазването, то Вие трябва надлежно и подробно да сте му описали какво да пази. Той си знае как да го пази - директно отрязва всякакъв достъп до съответното нещо. Е, това си зависи и от конфигурацията де, но все пак по подразбиране домейните в SELinux са с много лимитиран достъп. В същност, не съм точен, не им е лимитиран достъпа…  Те просто нямат достъп до никъде.

Та, къде е скритата сила на Линукс-а ли? Ами именно в това. Именно със SELinux, ядрото поставя под пълен контрол всичко което е налично на машината. Абсолютно всичко. Може дори са контролите root акаунта какво може да прави какво не. Имате толкова пълен контрол, че сигурно до сега дори не сте го осъзнавали. Е това сега е възможно. Малко трудно се работи със този подобрен от към сигурността Линукс, но пък той Ви дава цялата сила на Вашата машина, и можете да я използвате както намерите за добре.  Наистина бих отбелязал, че е малко сложен за разбиране и труден за ползване, но спомнете си, че на този свят няма нищо идеално. А ако се ползваше и лесно и приятно то щеше да си стане направо перфектен…

Просто и ясно, само дето никой не може да даде точен отговор на този въпрос. Всяка една година много хора казват “ДА” а се оказва, че е “НЕ” и така до другата година където пак се започват умуванията за този същият въпрос.
Но като се замислих, аз успях да установя до известна степен отговорът. В същност ще Ви изнес детайлен анализ защо, как и по какъв начин GNU/Linux няма да успее да завладее десктоп-а. Но това в същност ще бъде и отговор как може да го завладее. Установим ли причините за това защо масата хора не искат да го ползват, то ще имаме и ясна представа как да ги отстраним.

За да се използва за десктоп, GNU/Linux трябва да е стабилен с течение на времето. Не, че сега не е стабилен, но има много съществени неща от конструкцията на операционната система които са много чупливи.  Чупливи? Да, точно така. На фона на много стабилната операционна и пакетна системи, на фона на добре изпипаните графични среди, CompizFuzion, и всички други знайни и незнайни качествени (като SMPlayer, Exaile, Amarok ) и не толкова качествени програми, има няколко много важни точки от всяка една дистрибуция с които ако се заиграете може да скапете сериозно нещата на иначе толкова стабилната като цяло операционна система. Лошото е, че тези точки постоянно се пипат и променят което води до постоянно променящо се качество на Линукс-а.
Едната от тези точки е ядрото. Върху ядрото се крепи всичко и когато там се пипа това се отразява върху цялостната работа на една дистрибуция. Ето сега ще посоча един пример за това което имам в предвид.

Аз имам инсталиран GNU/Linux на моя компютър, инсталираната дистрибуция е Fedora. Имам пуснато 3D ускорение, графичните драйвери ми работят, и благодарение на това си играя игри на 6. Гледам си филми, не ми накъсват, не ми прескачат, имам си хубав звук (е, добре де, задоволително добър, не е перфектен но все пак се чува нещо от слушалките ), имам си голямо разнообразие от инсталирани програми, всичко си ми работи като слънце. Обаче един ден една от програмите които постоянно ми досаждат да ми съобщават за нови налични ъпдейти решава да ми съобщи, че има ъпдейти и е препоръчително да се инсталират. Ок, нека инсталира. Лошо няма. Е да, ама в тия ъпдейти има закачени 1000 пакета. Добре, хубаво, ще се свалят, нет-а ми е бърз, няма проблем с това.  Свалят се пакети, инсталират се и всичко е на 6, гася си компютъра, след това го пускам на следващият ден и… а добър ден, черен екран, забивания, замръзвания… Какво е станало? Ами ето тези точки за които говорех в началото са изпочупени всичките, това е станало. В същност, в пакетите за ъпдейт е имало и нов пакет за ядрото при което то прилично се е ъпдейтнало, е да обаче няма съответната версия на драйвера ми за видео картата, при което в резултат на това нямам 3D ускорение и тъй като имам пуснат Compiz, и се наслаждавам в този момент на едни такива чудесии дето не мога да ги опиша.

Та, ето един нагледен пример как обикновен ъпдейт поставя на колене цялата операционна система заедно с графична среда и програми.
Тоест, уязвимото место на една GNU/Linux дистрибуция е смяната на ядрото. Подмяната или ъпдейта на ядрото до по-нова версия може да срине всичко постигнато на тази машина. И това е нещо нормално да е така. В другите операционни системи(нарочно не споменавам имена за да не се ангажирам с прекалено пристрастна позиция. Не съм фанатик! Или поне още не съм станал ) точно тези части от техните дистрибуции са почти не-променящи се във времето. Това което си качите като ОС на компютъра това ще си и остане, евентуално с някой Service Pack може да настъпят промени но те са по-скоро козметични или промени които стават в обвивката на ОС-та от колкото нещо сериозно което да задълбае на вътре.

Докато при Fedora и GNU/Linux дистрибуциите като цяло, е точно обратното. Като нищо може да захванете нова версия на ядрото при някой от ъпдейтите по зависимост с друг пакет. А нова версия означава, че фактически Вашата операционна система се променя и то драстично. Драйвер който сте имали работещ в предишното ядро няма да Ви работи със сегашното. Ето просто пример със драйверът за видео картата ми. Ъпдейт - ново ядро - нов драйвер за видео картата, но по неприятно съвпадение версията на захванатият за инсталиране драйвер не отговаря на версията на моето ядро - следователно при последвал рестарт няма да имам 3D ускорение. Може и черен екран да ме посрещне дори след като рестартирам.
Това не означава, че не трябва да ъпдейтвате, или, че ъпдейтът е лошо нещо. Аз лично винаги си държа системата винаги до последния ъпдейт.

Ъпдейтът е хубаво нещо, само, че трябва да се внимава какво се ъпдейтва. С тези няколко крехки точни винаги трябва да се подхожда внимателно и с такт, иначе в противен случай може да си изпатите сериозно. Е, или пък да си съсипете трудът който сте хвърлили да нагаждате и нагласяте декстоп-а си както на Вас ви харесва. Макар, че винаги нещата могат да се оправят с един прост рестарт. Или поне могат ако не сте си изтрили работещото ядро.

GNU/Linux може наистина да стане много успешен на десктоп сцената, ако тези чупливи точки в него се обезопасят. Иначе, ако постоянно се пипат то винаги ще си е както сега. Аз лично, примерно, нямам нужда да си ъпдейтвам ядрото с всяка нова версия. Трябва ми едно, но пък да работи перфектно.
Няма да забравя никога как с старата си видео карта правех по-висока производителност в FPS от доста по-нови модели.

Въпрос на драйвери… и оптимизация…

Преди време един човек пожела да премине към Линукс, като се остави в мой ръце аз да го насоча към правилна дистрибуция за него. Е, на мен ми се искаше да му препоръчам Fedora, но нямаше как, просто нямаше. Човекът беше доста нов във светът на компютрите, та какво ли оставаше за Линукс. Но пък хвала му правя на човека, че почака доста време докато успях да уредя друг човек да мине да му инсталира една друга дистрибуция - такава където имаше “щракалки” колкото му душа иска и можеше да си я използва дори и да не е много запознат с Линукс. Наистина доста време изчака, сигурно имаше към 1 месец. Хвала му на човека, че имаше търпението и желанието да премине на Линукс при положение, че беше от доста новите потребители. Дори не съм сигурен, че знаеше какво му се инсталира. Мисля, че представата му за Линукс се свеждаше до това, че това “нещо” има графична среда с прозорци.

Аз изключително много отдавам внимание на такъв тип потребители понеже това означава, че този човек е останал с впечатление, че Линукс е за него. Независимо по какъв начин е научил за Линукс, независимо дали е чел списание, вестник или пък е видял някъде впечатляващите способности на CompizFusion, този човек има желание да му се качи това нещо наречено Линукс. Другото което е много важно и на което аз задължително отделям внимание е това, че той е склонен да си рискува животът на компютъра с такива опити с други операционни системи за които е само е слушал разни неща, но самият той няма реален опит и достъп до тях.

Е, да се върнем на нашият човек, този с ново инсталирания Линукс. Ами след като му се инсталира компютъра и човекът се обади, че има проблем. Звукът му бил изчезнал и не се чувало нищо нито от филм, нито мп3ка. Няма значение начинът по който се опитах да му помогна или пък другите хора които се опитаха да му помогнат. Това което има значение е, че този човек не остана доволен от Линукс. Или поне не остана доволен според моите критерии.

Наистина, кога ли ще дойде годината на GNU/Linux?

На фона на това не толкова успешно и малко мрачно преминаване към Линукс мога да Ви разкажа и за един куп други при това много успешни такива. Хора на които съм помогнал и те и сега продължават да си ползват Линукс. И то не точно Fedora, а различни дистрибуции. Общо взето се стремя да препоръчам подходяща за човека дистрибуция. Не мога да му препоръчам Fedora при положение, че го виждам, че той пипа компютър за втори път и изобщо няма да се справи нито сам нито с помощта ми. В такива случай на много “зелени” хора им препоръчвам нещо по щракаджийско, като Mandriva примерно. Има графични инструменти, и дори и да не е много наясно с компютрите, операционната система и GNU/Linux то разцъквайки насам-натам ще се сети какво да прави. А пък ако не може винаги може да се обърне за помощ към мен. естествено.

Като споменах мигриране към GNU/Linux, та се сетих как в следващият пост ще Ви разкажа за още други миграции, но този път успешни. При това много успешни. Повечето от хората не искат и да чуят за друга ОС, освен тяхната ново-открита.

Аз взех нещата в мои ръце и успях да я докарам до някъде. Това е било преди много време, период когато аз все още имах много свободно време за губене и търсех с какво да го запълня.

Така, сега да Ви обясня за този бенчмарк. Програмата се казва GliBench може да се намери на този адрес - http://glibench.sourceforge.net/ . Тя предоставя тестове за хард-дискова производителност, процесор, стабилност и др. На мен едни от най-показателните и любими тестове са тези за стабилност. Не един и два компютъра съм си тествал с тях. Тестовете за хард дискова производителност също са много добри, те са нещо като по-висок слой на вече създадените тестове от един друг проект - Tiobench

Има налични пакети за Fedora налични тук GliBench Download

Както ще видите има и сорс код а и инсталатор така, че потребители на други дистрибуции също могат да я ползват. Между другото, сега се сещам, че RPM пакетът ще се инсталира и на други RPM базирани дистро-та и направо бихте могли да го ползвате него. Той е направен максимално универсален и надявам се да нямате проблеми ако го инсталирате на Mandriva или OpenSUSE.

Такива въпроси са ми били задавани много пъти от много хора. Причината аз да желая да се развивам и занимавам с Fedora, GNU/Linux е само една - страст.
До преди известно време не го осъзнавах, просто исках да използвам някакъв Линукс който да ми е удобен. Минах през Slackware, SuSE, Red Hat, малко Debian и накрая се върнах при SuSE и Fedora. Отказах се от първият избор предимно заради това, че исках да малко по-проста и удобна дистрибуция. Оказа се, че Fedora-та ми е по-удобна от OpenSUSE-то. Може би е нагласа или пък навик, но ми беше по-удобна.

Та, дълго време не осъзнавах защо я използвам, просто я използвах и бях доволен. Но преди известно време ми щракна на акъла защо. Няколко са нещата които ме привличат в дистрибуцията. Първото е, че не ми се натрапват определен модел на мислене. Да, има разни неща които се ползват в дистрото и се приемат като по подразбиране за използване от всички, но няма монополистично налагане на неща. Другото което ме впечатли е новите технологии които постоянно навлизат в дистрибуцията. От начало смятах, че нещата като LVM и SELinux са ненужни и бях стигнал пределът на моята търпимост към тях. Дори бях тръгнал да търся други дистрота отговарящи ми на нуждите. Това беше докато реших, че в същност хората не ги правят LVM и SELinux за да не ги ползва никой а с цел да вършат някаква работа. Това беше обратната точка която ме тласна с пълна сила към дълго използваната от мен дистрибуция.

Аз видях по какъв начин тези две неща ми влизат в полза, видях и наистина много се впечатлих от тях. Направо се влюбих и в двете след като осъзнах как те преобръщат моята работа в GNU/Linux и как те ми донасят огромни плюсове. В съчетание със стилът на Fedora аз направо съм дълбоко омаян от тази дистрибуция.

Инсталирам Fedora 9 (случката се развива преди известно време, сега се сещам обаче да я опиша) на компютъра си и всичко минава гладко както обикновенно. Толкова гладко колко може да мине една нормална инсталация. Влизам си с акаунта в GNOME и си работя разни неща като за начало мислех да си инсталирам разни шаренийки. Обикалям по менютата чудейки се от къде да започна да си оправям десктопа когато ненадейно минавам през едно нещо наречено “Desktop Effects” като същевременно си мисля как ще инсталирам драйверите за видео картата. А картата е вградена, интелска, дори не й знам и модела. Обаче, реших да си направя опит с картата като й пусна графичните ефекти на Compiz на сухо без драйвери. Знам, че няма да стане но ми беше интересно да пробвам да видя дали ще се скапе цялата графика или ще успее да ми каже, че няма 3D и Direct Rendering. Натискам аз, пускам и по едно време гледам десктопът си седи, има си картина, само леко примигна и пак се пусна…  През това време аз все още очаквам да ми каже, че нямам 3D  до момента в който разбирам, че имам Compiz.
Това е първата видео карта която тръгна по подразбиране, без да й правя нищо. Картата е вградена но с тези драйвери, работи прекрасно. Да, вярно, не е с много висока производителност, но все пак е достатъчна за CompizFusion и нормална работа. Според мойте тестове с glxgears, извади към 800 фпс. Не е лошо за вградена видео карта, но не е и нещо кой знае какво. Преди това имах една GeForce 2 MX 400, а тази карта е толкова стара, че дори не знам в коя година е произведена, но тя с разни манипулации държеше към 720 фпс като по едно време правеше по 1200+ фпс.  Тук е момента да спомена, че ако имате тази карта то можете да отключите “истинските” й възможности с определена версия на драйверите. Подобен ефект съм наблюдавал при две дистрибуции - Fedora и FreeSpire.

Но, да се върнем пак на Intel-ската видео карта.
Изключително много съм възхитен от поддръжката й в Fedora, не знам как е в другите дистрибуции но поне Fedora-та пусна тази карта без проблем от раз. Аз дори не се е налагало да правя нищо, та какво да правя… аз дори не знаех, че има 3D ускорение когато то е било работещо.
А, всъщност все пак да взема да спомена и модела на картата - вградена видео карта идваща с дъната с чипсет на Intel 945G.

Като човек доста напатил се от видео карти, добрата поддръжка много ме радва и винаги търся начини да подобря видео производителността. И затова имам намерение да споделям с Вас до колкото мога всякаква информация за добре работещи карти както и начини за подобряване на техните резултати в glxgears.
Това което ме изненада е, че Intel не правят реклама на себе си, не пускат гръмки изказвания как ще пускат документация за картите си, или пък ще пуснат най-добрите open source драйвер. Те просто го правят. Докато други фирми само правят изказвания то от Intel действат.  Харесвам такива фирми!

Сега ме вълнува друг въпрос. Защо nVIDIA уважават толкова много GNU/Linux потребителите си? Защо се стремят да правят качествени драйвери (след малко ще Ви кажа как с GeForce 2 MX400 направих 1200 фпс) като нито драйверите са им с отворен код нито кой знае колко много печелят от GNU/Linux, дори на повечето сървъри видео картите са им ATI Rage XL, та дори и от продажби на карти на сървъри не печелят. Сигурно има някаква причина за да правят това. Сега се замислям, как ли стои въпроса със супер-компютрите?…

В същност май открих причината nVIDIA да са толкова благосклонни към GNU/Linux FreeBSD и OpenSolaris. Ето това е тя:  http://www.sun.com/products/accessoriesint.jsp?tab=1

Забелязвате ли нещо? Наред с чисто Sun Microsystems видео карти има и такива на nVIDIA. При това от доста мощните модели. Така, че и двете фирми имат изгода видео картите им да са добре поддържани на 3те широко разрпространени ОСи - FreeBSD, GNU/Linux OpenSolaris. Дори ако сте обърнали внимание и ако сте ползвали OpenSolaris, там директно nVIDIA видео карта си се пуска без никакви проблеми. Аз като пробвах тази ОС преди  известно време и още след инсталация забелязах, че в менюто имам nVIDIA инструмента за конфигуриране на карта. А аз дори нямах на този компютър такава карта!

Едно е ясно за мен - Sun Microsystems имат огромно влияние. Естествено не мога да кажа със 100% сигурност, че те са причината nVIDIA да пускат добре поддържани драйвери на 3те ОСи но за аз поне лично не виждам друга причина… Така, както аз виждам нещата, всички малки и дребни детайли се свързват и водят към едно място - Sun Microsystems. А ще попитате, те пък защо са заинтересовани да има добри драйвери за GNU/Linux? Ами мисля, че колкото по-добре им се поддържат техните сървъри под тази ОС, то и повече ще бъдат желани и ще се продават по-добре.

Действително обаче, видео картите не са добре поддържани от днес или вчера а от много време насам. От много години има добри драйвери и са що годе с добра производителност. Може би с течение на времето целите и мотивите за това са се сменяли, и най-вероятно е така. Но за сегашния момент, аз смятам, че Sun имат огромен плюс за техните сървъри с добре поддръжаните драйвери. Така, че сигурно и те допринасят като стимул за nVIDIA да продължава да прави такива драйвер и при това да ги развива и подобрява.

А сега ще разясня как извърших цялата процедура.Предполагам, че това ще помогне на много хора в подобна ситуация.
Да видим първо с какво разполагам и какво искам да осъществя:
Имам сървър който е инсталиран и приготвен за употреба а дори е и работил малко време. Имам файлова система на сървъра изцяло направена върху няколко дяла и 2 хард диска свързани като md софтуерен райд.
Какво искам? Да запазя съществуващите файлова на файловата система и да запазя всичко както си е сега инсталирано конфигурирано. Искам създам LVM и да преместя сегашния дял на този логически том. Искам да бъда в състояние в бъдеще (а и сега) да правя снимки на този том с цел потататъшна манипулация и запазване на информацията под бакъп. Искам също така да не си скапя файловете, че не ми се инсталира и конфигурира още един път този сървър. Доста време съм си играл с него а аз си ценя времето!
Така, изясних какво искам и какво имам в наличност. Сега е време да пристъпвам към работата. Много хора ще запитат “Добре, де, за какво си играеш, не можеш ли да преинсталираш и още в инсталацията да укажеш нещата където ги искаш?”. Да, може, бих отговорил аз. Но, какво ми носи това? Винаги едно нещо може да бъде направено по 2 начина - хамалски и интелигентен. Хамалския си го знаем, преинсталация за щяло и не щяло. При този начин естествено ще си изгубя в пъти повече време сравнено с другия. А и този начин не показва знания и опит. Обаче другия начин, този който изисква по-високо ниво на опит е друга бира. Той ще спести време и разходи а и ще ми покаже начин как да направя нещата по-добре и по-оптимизирани.

Така, пристъпваме към работата.
Първо бутнах моята машина с Live CD на което имам доверие (SimplyMepis) и знам, че е пълно с инструменти. Конзолни инструменти имам предвид, не графични. :D  За ужас на хората който не са запознати много с конзолата искам да кажа, че най-добре при такива манипулации които засягат жизненото оцеляване на данни да се използват конзолни инструменти. Инструменти на които се има доверие. А не да се ползват графични такива и после като стане нещо и почват едни въпроси “Малее, какво стана, нали го цъкнах, що не ми се появява? Ужааас, затри ми се диска…”
Аз съм голям привърженик на графичните инструменти и без работещ ГНОМЕ на моя компютър все едно нямам компютър, но за сериозни манипулации по компютъра винаги използвам конзолата. Патил съм от много “умни” графични инструменти и предпочитам да не се възползвам от тях.

След като бутнах с Live CD-то си монтирах единият от хард дисковете ми и прехвърлих целият дял който исках да направя под LVM. Това ми беше роот дяла. Преди да го направя разбира се, се уверих, че той не е монтиран. Тоест обезопасявам дяла да не достъпва по никакъв начин от системата за да може той спокойно да го копирам като “прост” файл на моя по-голям хард диск. Той е с по-голяма вместимост така, че 20.49 Гб роот дял не са му проблем.
Изчаках копирането и след директно направих видим физичния диск за LVM с pvcreate. След това създадох един Volume Group с цялата възможна големина на дяла ми. Забележете, че в същност дяла вече го няма. Тоест това което аз наричам дял ми беше md софтуерен райд масив. Този масив е с РАИД 0 (да, знам, че е опасно но аз предпочитам РАИД 0) и базиран на 2 дяла от по 10 гига на 1 хард диска. Така се получава 20.49Гб пространство което аз ползвах за роот. Сега пак ще го ползвам но посредством LVM. Това което направих (за още по-голямо разяснение) беше, че върху този масив създадох Volume Group и после го разделих на 2 Logical Volume. Един за /etc и един за /. Съответно 180Мб и 20.19Гб. Тези томове ги форматирах с ехт3 файлова система за да са ми налични за по нататъшна работа с тях.
След това монтирах моя файл който беше копиран от вече затритият ми роот дял и прехвърлих с cp -frp всички файлове от него на двата логически тома.
И така получих файловете които бяха налични на моя сървър преди това, но с тази разлика, че сега всичко е поставено под контрола на LVM.

Това е първа част на пост-а така, че очаквайте в скоро време втората част. В нея ще разкажа как донаправих нещата да работят. Сами ще видите, че ако следвате статията до тук ще се окажете с не буутваща машина така, че който има амбиции да пробва каквото и да е от обясненото тук, по-добре да изчака малко докато имам време и опиша какво се прави по-нататък. Все пак не искате да увиснете с не буутваща машина, нали? Обещавам, че втората част ще я пусна скоро.  Тия дни по коледа.(коледа 2009)

Това е стара машина, наистина много стара. Някога тя ми беше десктоп компютър и първоначално беше инсталирана с FC5 но след това излезя новата версия на Федора и естествено беше упгрейдната до FC6. Сегашната инсталация започва от от FC6, FC7, F8, F9 и стига до F10. Аз наистина съм доволен от Fedora като GNU/Linux дистрибуция, винаги съм подкрепял елегантните неща и това е причината да не правя постоянно инсталации а да упгрейдна ОС-та по нормален начин.  Първоначално никак ни си мислех, че може да стане такова нещо дори когато правих първият ъпгрейд си мислех, че ще видя само черен екран без дори да може ОС-та да буутне. Но, не, тя буутна, и си се пусна без проблем. Е, без проблем… имаше разни неща които ги оправях но важното е, че като цяло работеше методиката.

Защо Ви го казвам това и защо си правя труда да го споделям с Вас изобщо? Много просто, за мен тези ъпгрейди показвт едно нещо - стабилност на пакетна система и дистрибуция. Помня времената в които ползвах Slackware и там постоянно си правех отделни инсталации като home беше на отделен дял. Но, като “ъпгрейдвах” до по-нова версия(те не, че толкова много често излизаха…) си правех нова инсталация. Само веднъж направих нещо като ъпгрейд и резултатът беше, че половината неща не работеха а другата половина работеха но не правеха това което аз очаквах от тях. Общо взето беше провал. Докато това с Fedora никога не ми се е случвало. Е, тук заслуга има RPM пакетната система де, не отдавам изцяло нещата само на дистрибуцията. Между другото за да не засегна потребителите на Slackware ще кажа, че от както съм с Fedora и не съм провал Slackware така, че сега сигурно нещата там са се променили и а дано да е така. Иначе като дистрибуция от Slackware съм останал с много добри впечатления, наистина надеждна дистрибуция е.

Преди време видях на едно място OpenSUSE което беше с инсталация пак от няколко години, може би не точно няколко години, може би да са били най-много 2 но все пак е важното, че беше доста време минало от както е инсталиран за пръв път и след това бяха минали няколко ъпдейти. В същност, май ъпдейтите му си течаха през 2-3 месеца постоянно. Тази машина която беше с OpenSUSE-то беше първата която ме впечатли с този си начин на работа - без инсталация само с ъпгрейди. Тук е времето да отбележа, че аз по природа съм доста мързелив човек, може би и това е причината да гледам винаги по елегантния начин да постигна нещата. Та онази машина с OpenSUSE-то наистина ме беше впечатлила тогава, но сега вече мога да кажа, че има друга машина която бие по издържливост онази - това е Fedora-та на този сървър. Период започващ с FC6 и стигащ до F10 описва продължителност от около 2,5-3 години.

Сега обаче наложи да преинсталирам и то защото предпочетох да сложа начало на една чиста инсталация предимно заради целите които искам да постигна с този сървър. Надявам се сървърът да стане пример за добре изграден сървър, отстояващ много високи критерии за максимум сигурност, стабилност и надеждност. Имам намерението да превърна този сървър  в лице на най-новите технологии налични във федора. Естествено след като сметна, че тези технологии са достатъчно стабилни, нямам намерение да подкрепям или показвам неща които не вършат работа или пък нанасят повече вреди от колкото ползи. За сега повечето от нещата които исках да се случат с този сървър се случиха и се надявам и в бъдеще да е така. Това което е налично в Fedora ще бъде налично и на сървърът. А много скоро ще имате възможността и да се насладите на отдалечен достъп до сървъвът. Имам предвид графичен отдалечен достъп, не просто OpenSSH.

В един прекрасен ден когато времето не беше чак толкова приятно за разходка в парка аз се амбицирах да си пусна CompizFusion на моя лаптоп който беше инсталиран с моята любима дистрибуция - Федора.  Е да, ама не. Останах си само с желанието за това. Желанието да видя плаващи и мачкащи се прозорци на моя екран не можа да стане реалност. Лошо за ATI, те са тези които губят клиенти. Те са тези които няма да могат да си продават картите и процесорите. Не аз произвождам видео карти, а те, и те имат нужда да ги продават, не аз. Но създалата се ситуация ме накара да се огледам дали не мога да реализирам моето желание по друг начин  и voila. Xorg имат техен макар и с ограничени (все още) възможности драйвер - radeon.  Тоест подобрението на този драйвер, и моята помощ с това каквото мога да помогна ще допринесе за развитието на този драйвер и отскубването на всички нас от затворени драйвери. Нещо много хубаво не само за мен ами и за милиони други потребители по целия свят. Но ATI един ден ще осъзнаят, че тази тяхна политика им носи предимно минуси от колкото плюсове. Един ден те ще разберат, че е по-добре да имат благоразположението на отворената общост от колкото да ги пренебрегват. Но докато стане това, докато дойде този ден ATI, ще бъдат в тази ситуация и когато потребител на ГНУ/Линукс види ATI карта ще му причернява пред погледа от това което ще го очаква.

Моето приключение започна! Аз успях да подкарам моята иначе хубава като хардуер видео карта на лаптопа. Е да, с ограничени възможности, но все пак работи или поне отчита някаква дейност! Сега имам намерението да Ви обясня как успях да накарам моята карта да проработи с Xorg radeon драйвера и до колко това беше успешно.

С доста ровене по нет-а и доста умуване какви точно опции да ползвам се спрях на конфигурация на Xorg която за сега изглежда дава резултат. Да, ще трябва и да се конфигурира, няма да стане от само себе си. Аз лично се надявах, че автоматичното конфигуриране от Xorg ще познае поне 90% от опциите на видео картата и наистина бях прав. Действително ми позна 90% от опциите на моята ATI видео карта, само дето позна точно тези 90% дето нямат отношение към производителността и не ми носят кой знае какво голямо подобрение. :D  Но все пак това е хубаво нещо като за първи етап.  Ако нямате действаща конфигурация на Xorg или искате да започнете на чисто с опциите по подразбиране (или пък желаете да затриете сегашната си конфигурация) то изпълнете следното като root в конзола без работещ Xorg. Тоест с други думи трябва да имате текстова конзола без работеща графика.

Как го правя аз това нещо? Ами тъй като знам, че моите действия обикновенно са премерени и знам, че с нищо не бих могъл да навредя на компютъра ми (поне аз така си мисля, може би един ден ще установя как съм затрил половината си информация на PC-то благодарение на този метод но за сега аз съм доволен). Правя следното:

pkill -9 gdm

pkill -9 X

И няма повече графика под какъвто и да е вид. Просто, бързо и се изпълнява за 1 секунда. Естествено мога да го направя по “културен” начин като премина в режим на инит 3 който ще ме пусне в среда без работеща графика но трябва да чакам да ми се спират процеси после пък да ги чакам да се пускат… с pkill -9 ми харесва повече вариантът. Но за хората които ги е страх да правят експерименти може просто да напишете init 3 и това да ви отведе до среда без работеща графика но с повечето други необходими неща за работа, като мрежа и интернет примерно.

След като вече нямате работещ Xorg, пишете това в конзолата като root:

X -configure

След което ще имате записана конфигурация на основните неща в файл. Няма да навлизам в подробности, все пак не ми е целта да разяснявам как се работи с основни команди в GNU/Linux. Това което искам да обясня е как да се промени конфигурацията в xorg.conf с цел да се оптимизира работата на видео картата.

Ще покажа само тази част която директно афектира използвания драйвер. Мисля, че няма нужда от пълен конфигурационнен файл. Все пак хорг.конф е доста дълъг а и другите секции не са интересни за този момент. Е, ето я и конфигурацията:

Section “Device”
Option          “AccelMethod”    “XAA”
Option          “EnablePageFlip” “true”
Option          “AccelDFS”
Option          “TripleBuffer”
Option          “DynamicClocks”
BusID           “PCI:1:5:0″

Identifier  “Card0″
Driver      “radeon”
Option      “DRI”  “true”
Option      “GARTSize” “64″
Option      “XAANoOffscreenPixmaps”
EndSection

Section “DRI”
Mode 0666
EndSection

Section “Extensions”
Option “Composite” “Enable”
EndSection
Доста тествах докато достигна до този вариант но за сега съм доволен. Лошото е, че като че ли нямам все още 3D ускорение. За сега само 2D ми работи и при това дава добри резултати. Веднага усетих промяната в поведението на лаптопа ми. Една нищо и никаква видео карта а какъв ефект може да окаже върху нормалната работа на системата.

Тъй като разяснението излезе от каквито и да е норми за дължина. А и аз имах първоначална идея да е сравнително кратко, то ще обясня точно как отделните опции от хорг.конф влияят върху графичната производителност в следващата част. Част II, на сегашната “история” ще бъде изцяло фокусирана какво точно значат тези опции и как аз ги използвах за да направя radeon драйверът за xorg да “пее”.

The first one was the laptop. I am always willing to experiment with new ways of installing and upgrading my GNU/Linux box. For the last 3,4 times I upgraded my Fedora via YUM, it is very efficient way if fast mirror and network are available. And I have them on my local network so, I prefered to do it in that way.

I would remark how fast is this way if you have the needed bandwidth and resources. Very fast!

So, after 3 hours of waiting my laptop is finally upgraded to F10 and rebooted. Boot and … shock! Wow, I really would remark the graphics design of the new OS. The Fedora team did great work!  It is amazing to see that and at that point F10 surprised me nicely. I do not use the usual stuff in the Fedora so, at that level I could not say how good/bad are implemented the features of the new version but I am a little bit disappointed of the quality of the kernel. Actually I am disappointed of the kernels for the last 2 releases. My laptop has some issues (unresolved yet) with Fedora kernels. I do not why, is it because the kernels are always too beta, or because another reason, but I am not happy of that situation. The last issues appeared in F10 3 minutes after boot-up. Immedietely that caused kernel panic and hang-up of the whole system. So, I switched back to the good tested well known kernel - 2.6.25.14.

I am considering to create a project for stable Fedora kernels. All the kernel packages in Fedora are based on beta or too new releases of the GNU/Linux kernel. This is unacceptable for me because that kernels leave my system without any protection. I experience random kernel panics with and without reason at any time. That makes my work with my laptop almost impossible. It is very important for me to have stable and secure work of the OS. Instead of that I can not trust the OS and I have to pray every time when my system decides to hang.

Well, definitely F10 made progress in some areas and especcially the graphics and visual effects of the boot screen and themes. GNOME (I prefer to use GNOME instead of KDE) is also updated. The big deal for me is Amarok. I am big fan of Amarok and I am glad to see how that application makes change and improve itself on every next version.

The bad thing that probably I would remark is PulseAudio. On my laptop it is almost impossible to use it. The sound is so terrible and broken and  gives me headache.

If you think that such a site is easy task, you will be surprised to see how much work I put to see it online. It is really amazing! Now, I am proud to see this site has Blog and Planet installed, yes, they are not great installations but enough to be useful for many people and me.

I plan to start another service at SpreadFedora.org, that would be some service like VNC or Remote Desktop Control. My aim is to provide some demo at the users. This will be in benefit for them especially the novice users.

Actually, the server is ready but I am little suspicious about the machine. It is AMD Duron 1600 MHz with 1Gb RAM and RAID0 array with 2×80Gb.

We will see how long it will work… I hope to be forever…